Според изследванията на зараждането и развитието на астрологията, съществуват доказателства и артефакти за интереса на човечеството към небесните явления от най-ранните времена на появата му на Земята. Известно е, че първоначално той наблюдавал небесния свод по-скоро в качеството си на звездоброец; отчитал и  придобивал знания относно цикличностите в природата, сезонните явления и ги прилагал в ежедневните си битови занимания, особено в земеделието. Поради това, тази човешка дейност има характера повече на астрономия.
    Впоследствие, с течение на времето и с разширяването на човешкото съзнание, наученото се систематизира, установяват се специфични методи за по-всеобхатното му и абстрактно използване. То бива преосъзнато и се превръща в нещо различно – възниква астрологията. Това е началото, съвсем накратко и най-общо казано, без да се навлиза в конкретика. Информация за фактологията на този процес изобилства в съвременните източници от най-разнороден тип.

     Скептици и материалисти я считат за лъженаука и шарлатанство, други -  убедено и пламенно защитават надеждността и практическата ѝ полезност и достоверност. Така или иначе, тя съществува, пленява ума със силата на своята идея, инструментариум и възможности за прилагане. Привлича с вечния си чар както астролозите, така и много други хора, които по един или друг начин се докосват до нея.

        Но какво точно отличава астрологията, кое е специфичното, което я характеризира най-точно?
Сред множеството съществуващи определения за астрологията, вероятно всеки ще открие и цитира онова, което усеща за най-точно и правдиво. Независимо от това, има една обща идея, залегнала във всички дефиниции, и тя може да се представи така:
- признаване на една невидима връзка между света, намиращ се извън Земята и живота на човешкия еволюционен комплекс, пребиваващ на нея
- и възможност да се прихванат, изучат и използват онези тънки нишки на съответствие и влияние на вселенските явления/обекти и човешките дела.